Документи на църквата

ВАЖНО

Това е международната версия за Седмицата за молитва

за 2022 година

За да се сдобиете с версията специално адаптирана за вашата местна обстановка,

моля свържете се с Епископската Конференция във вашата страна или със Синода на вашата Църква

Текстове за

Седмица за молитва за християнско единство

и за цялата 2022 година

Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним (Мт 2,2)

Подготвени и публикувани съвместно от Папския Съвет за насърчение на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция при Световния Екуменичен Съвет на Църквите

Библейски цитати Библейските цитати във френската версия публикувани в тези страници са взети от Новия Екуменичен Превод на Библията (ЕПБ), © Bibli'O – Френско Библейско общество и Издателство Cerf, 2010. Всички права са запазени.

КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ
СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

Търсете единството през цялата година

В Северното полукълбо, Седмицата за молитва за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. чрез Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата.

Разчитайки на вашата съобразителност и находчивост, ние ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.

Адаптирайте текстовете

Тези текстове са предложени и естествено при всеки удобен момент те могат да бъдат адаптирани към съответните реалности на различни места в различни страни. Разбира се извършвайки това, вие трябва да се съобразявате с литургичните практики и местните традиции, както и със социално-културния контекст на средата. Една такава адаптация би трябвало естествено да бъде плод на екуменично сътрудничество. В много страни екуменичните структури са вече изградени на място и позволяват този вид сътрудничество. Ние се надяваме, че възможността да се адаптира Седмицата за Молитва към местната реалност може да окуражи изграждането именно на такива структури и там, където те все още не съществуват.

Използвайте текстовете за Седмицата за Молитва за християнско единство

За Църквите и за християнските Общности, които служат заедно Седмицата за Молитва за християнско единство по време на една церемония, тази книжка предлага един модел за Екуменично Служение на Словото Божие.

Църквите и християнските Общности могат също да си послужат за техните Служения с молитви или с други текстове за Екуменичното Служение на Словото Божие, с текстовете предложени за Осемте Дни, както и да изберат от молитвите в приложението на тази брошура.

Църквите и християнските Общности, които честват Седмицата за молитва за християнско единство всеки ден от седмицата, могат да намират идеи в предложените текстове за Осемте Дни.

Хората, желаещи да предприемат библейски обучения върху темата за 2022 година, могат естествено да се базират върху текстовете и библейските размишления предложени за Осемте Дни. Коментарите за всеки ден могат да приключат с една молитва за застъпничество.

За хората, които желаят да се молят насаме, текстовете съдържащи се в тази брошура могат да подхранят техните молитви и да им припомнят също, че те са в общение с всички хора, които се молят по света за едно по-голямо видимо единство на Църквата на Христос.

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ ЗА 2022 ГОДИНА

Матей 2,1-12

А след като Исус се роди във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от Изток пристигнаха в Йерусалим и питаха: «Къде е родилият се Юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним. » Като чу това цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим. Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: «Къде трябва да се роди Христос?» А те му казаха: «Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано чрез пророка:

И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенствуващите градове на Юдея: защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ – Израил.»

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата. И като ги изпрати във Витлеем каза: «Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.»

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът. Като видяха звездата, те се зарадваха много. И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове- злато, ливан и смирна. И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.

Библията – Екуменичен превод - ЕПБ

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА ЗА 2022 ГОДИНА

«Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним» (Мт 2,2)

Според Евангелието на Матея (2,1-12), явяването на звездата в небето на Юдея представлява дългоочакван знак за надежда, който води Мъдреците и всъщност всички народи на земята към мястото, където истинският Цар и Спасител се разкрива. Тази звезда е дар, знак за любящото присъствие на Бог за цялото човечество. За Мъдреците това е знак, че се е родил царят. Чрез своя блясък тя води човечеството към една по-голяма светлина, към Исус, новата севетлина, която осветява всяко човешко същество и ни води към славата на Отца и великолепието на Неговото сияние. Исус е светлината, която дойде да озари нашата тъмнина, когато под действието на Светия Дух Той взе от плътта на Дева Мария и стана човек. Исус е светлината, която прониква още по-дълбоко в мрака на света, когато за наше добро и за наше спасение, Той сам се сниши и покори до смърт кръстна. Исус го направи, за да осветява нашият път към Отца, за да можем да познаем и открием любовта, която ни носи, Този Който даде Своя Единороден Син за нас, та като повярваме в Него да не загинем, а да имаме живот вечен.

Царете Мъдреци видяха звездата и я последваха. Традиционно коментаторите виждат в тях символ на разнообразието на народите познати по онова време и знак за универсалността на божествения призив, който се разкрива в светлината на звездата блестяща на Изток. Те също така виждат в пламенното търсене на новия цар от Мъдреците, жаждата за истина, доброта и красота, която изпитва човечеството. От началото на сътворението хората копнеят да познаят Бога, за да Му се поклонят. Звездата се появи, когато божестеното Детенце се роди в пълнотата на времената. Тя известява дъгоочаквания спасителен акт на Бог, който започва в тайната на Въплъщението.

Мъдреците ни разкриват единството между всички народи, пожелано от Бог. Те идват от далечни страни и представляват различни култури, но са подтикнати от същата жажда да видят и познаят новородения цар и са събрани в обора на Витлеем само, за да Го почетат и да Му поднесат дарове. Християните са призвани да бъдат знак за света, който Бог е създал, за да постигнат това единство, което Той пожела. Със своите културни, етнически и езикови разнообразия, християните споделят едно и също търсене на Христос и общото желание да Го обожават. Следователно Божият народ има мисията да бъде знак какъвто беше и звездата, да насочва човечеството в неговото търсене на Бога, да води всички същества към Христос и да бъде инструмент, чрез който Бог постига единството на всички народи.

Почитането, което Мъдреците Царе отдават на Исус, от една страна се състои в поднасянето на техните дарове , които от християнска древност се считат за знаци за различни аспекти на идентичността на Христос: златото - за Неговото царство, тамянът - за Неговата божественост и смирната - известяваща смъртта. Разнообразието на тези дарове впрочем ни дава представа за различните начини, по които християнските традиции възприемат личността и делото на Исус. Когато християните се събират и отварят своите съкровища и сърцата си в знак на почит към Христос, всички се обогатяват от споделянето на тези дарове.

Звездата се извиси на Изток (Мт 2,2). Именно на Изток изгрява слънцето и в района от света наречен -Близкият Изток- се появява спасението, благодарение на огромната доброта на нашия Бог, Който ни благослови с изгряваща звезда дошла от висините (Лк 1,78). При все това историята на Близкия Изток беше и си остава характеризирана с конфликти и борби, изцапана с кръв и помрачена от неправда и потисничество. Съвсем наскоро от палестинската Накба (изселването на арабското население на Палестина по време на войната от 1948г.), регионът позна поредица от войни и кървави революции и възход на религиозния екстремизъм. Разказът на Царете Мъдреци съдържа също така много мрачни елементи, особено деспотичните заповеди на Ирод да се избият всички деца на възраст под две години около Витлеем (Мт 2,16-18). В жестокостта на тези разкази отеква дългата история и трудното настояще на Близкия Изток.

Именно в Близкия Изток Божието Слово се вкорени и даде плодове: тридесет за едно, шестдесет за едно, сто за едно. И именно от този Изток Апостолите започнаха да провъзгласяват Евангелието та чак до краищата на земята. (Деян 1,8). Близкият Изток е родил хиляди свидетели на Христос и хиляди християнски Мъченици. И при това днес дори самото съществуване на малката християнска общност е заплашено, тъй като мнозина са принудени да потърсят другаде по-сигурен и по-спокоен живот. Както постъпи общността на Детенцето Исус, светлината на християнството в Близкия Изток е все по-застрашена в тези трудни времена.

Йерусалим е мощен символ за християните, защото това е градът на мира, където цялото човечество е спасено и изкупено. Но днес мирът напуска този град, чиято собственост се претендира от всички страни без респект към останалите жители. Дори молитвата в Йерусалим е обект на политически и военни мерки. Йерусалим беше град на царете, градът в който триумфално влезе Исус, приветстван като цар (Лк 19, 28-44). Мъдреците естествено очакваха да намерят в този царски град новородения цар разкрит от звездата. Писанията обаче разказват, че вместо да бъде благословен от раждането на царя Спасител, целият град Йерусалим беше в смут и бъркотия, както е все още и днес.

В наши дни повече от всякога Близкият Изток се нуждае небесната светлина да придружава неговия народ. Витлеемската звезда е знак, че Бог ходи със Своя народ, усеща неговата болка, чува виковете му и му показва Своето състрадание. Тя ни успокоява, че дори когато обстоятелствата се променят и настъпват ужасни бествия, Бог ни е неизменно верен. Господ никога не дреме и не спи, Той върви до Народа Си и го спасява когато е изгубен или е в опасност. Да вървиш във вярата означа да вървиш с Бог, който винаги бди над Своя народ и Който ни води по криволичещата пътека на историята и на живота.

За тази Седмица за Молитва за християнско единство, християните от Близкия Изток са избрали по различни причини темата за изгряващата звезда от Изток. Докато много западни християни празнуват основно Рождество Христово, то за много източни християни най-древният и основен празник е Богоявление, когато във Витлеем и бреговете на река Йордан Божието спасение се разкрива на народите. Това фокусиране върху Богоявление е в известен смисъл съкровище, което християните от Близкия Изток могат да поднесат на техните братя и сестри по целия свят.

Звездата води Мъдреците през суматохата, която цари в Йерусалим, където Ирод подготвя избиването на невинни животи. Дори днес в различни части на света, невинни хора са подложени на насилие или заплаха от насилие, млади семейства бягат от тирани като Ирод и Авгус. В такива условия хората търсят знак, който да им показва, че Бог е с тях. Те търсят новороденият цар, цар на добротата, на мира и любовта. Но къде е звездата, която води към Него? Църквата има мисията да бъде звездата, която осветява пътя водещ към Христос, светлината на света.Ставайки звезда, Църквата става знак за надежда в този сложен свят и знак за присъствие на Бог до Неговия народ, когото Той придружава през трудностите на живота. Християните са призвани чрез думите и делата си да осветят пътя, за да може Христос отново да бъде разкрит на народите. Но разделенията между нас размиват светлината на християнското свидетелство и помрачават пътя, пречейки и на останалите да достигнат до Христос. Докато християните обединенени в своето поклонение към Христос и разкривайки своите съкровища чрез размяна на дарове, стават знак за единството, което Бог пожела за цялото Си сътворение.

Християните от Близкия Изток с радост предлагат тези текстове за Седмица за Молитва за християнско единство, съзнавайки, че светът споделя голяма част от техните страдания и затруднения и копнее да намери светлината, която ще му покаже пътя към Спасителя, Който знае как да се преодолее тъмнината. Глобалната пандемия на COVID-19, икономическата криза, която породи и упадъка на политическите, икономическите и социалните структури да се в опита си да защитят най-слабите и най-уязвимите, ясно показаха, че всички се нуждаят от светлина, която да блести в тъмнинаната. Изгряващата звезда, която блестеше в Близкия Изток преди повече от две хиляди години все още ни кани да отидем до яслата, там където се роди Христос. Тя ни води към мястото, където Божият Дух е жив и действа, към реалността на нашето Кръщение и към обръщането на сърцето.

След като се срещнаха със Спасителя и Го обожаваха заедно, Царете Мъдреци се завърнаха в страната си по друг път, както са били предупредени в съня си. Също така общението, което ние споделяме в нашата обща молитва трябва да ни насърчи да се върнем към живота си, нашите църкви и нашия свят, чрез нови пътища. Ходенето и поемането по нови пътеки е покана за покаяние и обновление в личния ни живот, в нашите Църкви и нашите общества. Да следваме Христос е нашият нов път в един нестабилен променящ се свят, християните трябва да останат все така твърди и решителни, както са съзвездията и планетите, които блещукат. Но конкретно какво означава това? Служенето на Евангелието днес изисква да се ангажираме със защитата на човешкото достойнство и особено на най-бедните, най-слабите и изключените. Това означава, че Църквите трябва да действат отговорно и прозрачно в отношенията си със света и по между си. Което означава, че да се притечем на помощ на страдащите, да приемем разселените хора, да облекчим тяхната мъка и да изградим ново честно и справедливо общество всичко това изисква сътрудничество между Църквите. Църквите са призвани да работят заедно, за да могат младите хора да изградят бъдеще в унисон със сърцето на Бог, бъдеще в което всички човешки същества могат да познаят живот, мир, правда и любов. Този нов път за Църквите е пътят на видимото единство, който трябва да търсим смело и отговорно, дори с цената на жертви, та ден след ден Бог да бъде всичко за всички. (виж 1 Кор 15,28).

ПОДГОТОВКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО ЗА 2022 ГОДИНА

Поради настоящата пандемия, международната група, натоварена от Папския Съвет за насърчаване на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите с подготовката на текстовете за Седмица за Молитва за християнско единство за 2022 година не успя да се събере лично и заради това работи по текстовете дистанционно. Тази година изборът на тема и разработката на текстовете бяха поверени от Папския Съвет за насърчаване на християнското единство и Световния Съвет на Църквите на Близкия Изток, чието седалище се намира в Бейрут, в Ливан.

«Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним» (Мт 2,2) това е темата избрана за 2022 година. Повече от всякога в тези трудни времена ние имаме нужда от светлина, която да свети в тъмнината и която за християните по целия свят се проявява в Исус Христос.

В един регион от света, където човешкият живот често е потъпкван в полза на несправедливи политически и икономически интереси, изправен пред безпрецедентна международна здравна криза, но също така и пред човешки и материални жертви от сериозният взрив, опустошил Бейрут на 4 август 2020 година. Местната екуменична група въпреки това се погрижи да представи резултата от своя труд, вземайки участие в срещите дистанционно. Ние им благодарим от все сърце и се молим за едно по-голямо единство между християните от Близкия Изток и цялата земя, което да може да допринесе за осигуряването на един по-достоен, по-справедлив и по-спокоен живот за всички хора, мъже и жени на нашето време и в идните времена.

Участници в Международната Група

Преп. Отец Martin Browne, OSB Абатство de Glenstal (Ирландия)

Г-жа Anne-Noëlle Clément Християнско Единство (Франция)

Преп. Anthony Currer Папски Съвет за насърчаване на християнско единство (Ватикана)

Д-р Ani Ghazaryan Drissi Програмен Директор на Секретариата за Вяра и Конституция при Световния Съвет на Църквите (Швейцария)

Преп. Д-р Jochen Wagner Работна група на Християнските Църкви в Германия ( Германия)

Преп. Д-р Hanne Lamparter Немска Лютеранска Църква (Германия)

Сестра Leticia Candelario Lopez Мисионерско Братство Verbum Dei (Сингапур)

Преп. Д-р Odair Pedroso Mateus Директор на Вяра и Конституция (Швейцария)

Преп. Отец James Puglisi, SA Брат на Единението, Centro Pro Unione (Италия/САЩ)

Преп. Д-р Mikie Roberts Програмен Директор за Духовен Живот au COE (Швейцария)

Д-р Clare Watkins Университет на Роехемптън (Англия)

Участници от Съвета на Църквите в Близкия Изток

Отец Д-р Boulos Wehbe Антиохийска гръцка православна Църква (Ливан)

Преп. Д-р Rima Nasrallah Национална Евангелска Църква (Ливан)

Отец Д-р Roger Akhrass Антиохска сиро-православна Църква (Сирия)

Д-р John Daniel Нилски Синод на Евангелската Църква (Египет)

Сестра Emily Tannous Маронитска Католическа Църква (Ливан)

Отец Gabriel Hachem Антиохийска гръко-мелкитска католическа Църква (Ливан)

ЕКУМЕНИЧНО СЛУЖЕНИЕ

Инструкции за хората ангажирани да подготвят служението

По време на тази Седмица за Молитва за християнско единство, християни от много и различни традиции и вероизповедания по цял свят се събират, за да се помолят за единството на всички кръстени. Тази година текстовете и програмата за Екуменичното Служение бяха подготвени от Световния Съвет на Църквите в Близкия Изток. Изборът на библейски и литургични текстове се вдъхнови от посещението на Мъдреците при новородения цар, така както е описано в Евангелието на Матей 2,1-12, и особено в стих 2: «Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним».

Ще откриете в приложението подбор на песни и химни. Ако християните от Близкия Изток участват в Служението, желателно би било да ги поканим да дирижират пеенето на някои от химните на техния собствен език. Като имаме предвид, че използването на дигитални материали за молитва нарастна през последните години, линкове към он лайн видео записи на музика също са посочени. Разбира се възможно е да се изберат и други песни или химни използвани в местен контекст, подчертавайки тазгодишната тема и преценени като подходящи.

Доста предмети трябва да се подготвят за частта озаглавена «Да споделим светлината на Христос». Преди всичко едно парче тъмно син плат, което да поставите на подходящо място, за да наподобява нощно небе. След това голяма звезда, която да може да се окачи върху плата. И накрая малки хартиени звезди за верните. Според контекста всеки присъстващ може да бъде поканен да вземе звезда и да я окачи на «небето», като дароприношение за небесния цар. Или пък могат да бъдат поканени представители да го направят от името на различните групи и общения, които вземат участие в молитвата.

Частите от Служението, определени за четец, могат да бъдат разпределени между няколко души. По същия начин текстовете възложени на Целебранта могат да бъдат разпределени между различни свещенослужители или отговорници на различни традиции и вероизповедания, вземащи участие в молитвата. Тези отговорници могат да произнесат заедно Изпращането и Благослова.

Ход на Екуменичното Служение

C: Служещ

Н: Народ

Ч: Четец

Вход

Служащите и другите участници влизат с процесия, докато се пее или свири химна на Изтока[1].

Покана за молитва

C В името на Отца и Сина и Светият Дух.

Н Амин.

C Братя и сестри, ето ни днес събрани с нашите братя християни от четирите края на света, тъй като се озовахме тук събрани нека да се помолим за видимото единство на Църквата. Текстовете, които ще използваме тази година са подготвени от Съвета на Църквите в Близкия Изток. Те са вдъхновени от посещението на Мъдреците при новородения цар, така както го описва Евангелието на Свети Матей: «Видяхме звездата му и дойдохме да Му се поклоним». Нека да отправим поглед към звездата, която блести на Изток и да се оставим тя да ни води.

Нека се срещнем с Бог в действието на благодат и радост, като си спомним пред Него за всички болни, потиснати, маргинализирани, бежанци и изкоренени, знаейки че Бог чрез Своята светлина може да разсее тъмнината. Днес в нашата молитва за единство на Църквата, можем ли ние като общности, от които сме излезли също да бъдем светлини, които водят другите към Спасителя Исус Христос.

C Слава на Теб, Всемогъщи Отче, защото Ти се разкри чрез Твоето сътворение и покани всички народи да живеят в Твоето присъствие. Звездата на Исус се появи в нашия живот и ние дойдохме да обожаваме Спасителя, како го направиха Мъдреците. В този ден ние Му се поднасяме и призоваваме присъствието на Светия Дух сред нас.

Н Дай да бъдем обединени едни с други, ние които идваме от север и от юг, от изток и от запад, стари и млади, мъже и жени, за да Ти се поклоним и да Ти отдадем почит, о, небесни Царю. Амин.

Химн

O Worship the King (Приложението)

Молитва за възхвала и изповед

C Прославяме Те, Господи, създателю на небето и на земята, защото Ти си поставил звездите на небесния свод. Ти си разделил светлината от тъмнината и си определил знаци бележещи свещени времена, дните и годините. Ти обсипа небосвода със звезди. Колко величествени са Твоите дела, небесата провъзгласяват Твоята слава и делата, които си сътворил!

Н Славим Те, Господи.

C Ние Те възхваляваме, защото Ти не си ни изоставил, въпреки нашето неподчинение, а ни изпрати Твоят Син, за да осветява нашата тъмнина и да бъде наша светлина и наше спасение. В Него беше живота, и този живот беше светлината за цялото човечество. И светлината заблестя в мрака.

Н Господи, ние Те възхваляваме.

C Ние Те обожаваме, Господи, защото Ти ни придружаваш в суматохата на нашия живот чрез силата на Твоя Свети Дух. Ти осветяваш стъпките ни и ни даваш мъдрост и вяра в този свят на измама и съмнения.

Н Господи, ние Те обожаваме.

C Прославяме Те, Господи, че ни изпрати в света, за да отразяваме тази светлина около нас, в нашите различни Църкви и култури, и за да свидетелстваме за Исус, единственият истински Цар, като Му се поднасяме.

Н Господи, ние Ти благодарим.

C Нека всички народи да Ти се поклонят и да Те обожават. Често пъти ние предпочитахме тъмнината, но Ти ни даваше светлина. Ето защо идваме при Теб, за да изповядаме греховете си, като казваме:

Н Изповядваме пред Теб, че сме се отвърнали от Твоите пътища и не сме се подчинявали на Твоите Заповеди. Обезобразихме Твоето сътворение, което е толкова красиво, пропиляхме неговите ресурси с необуздано потребление. Замърсихме Твоите реки и Твоите морета, отровихме Твоя въздух и Твоята почва и допринесохме за изчезването на многобройни видове.

Тишина

Н Отнасяхме се егоистично към нашите братя и сестри. Позволихме на собствените си нужди и желания да надделеят над нашата отдаденост в полза на справедливостта. Изградихме помежду си стени и посяхме семена на недоверие към другия.

Тишина

Н Разделихме хората въз основа на тяхната етническа принадлежност, религия или пол, и винаги провъзгласявахме, че Исус е до нас във всички войни и битки, които ние водехме. Господи, прости ни за всички тези мисли и действия, затова идваме пред Теб да се покаем.

Тишина

Н Всемогъщи Боже, Отец на нашия Господ Исус Христос, Когото изпрати в пълнотата на времената, за да изкупи всички човешки същества, молим Те, имай милост към нас, прости ни греховете и ни уподоби на Неговия прославен образ, за да можем да заблестим като маяк на надеждата в нашия объркан свят.

Тишина

C Всемогъщи Боже, чуй нашите молитви и ни дай Твоето милосърдие, като ни простиш греховете.

Н Слава на Бога, Когото възхваляваме в един глас.

Песен

Trisagion[2]

Свети Боже!

Свети Крепки!

Свети Безмъртни, смили се над нас!

Псалм 8 (алтернативно четене)

Ч Господи, Отче наш, колко прекрасно е Твоето име по цялата земя! По-добре от небесата, тя (земята) възпява Твоето великолепие!

Н Чрез устата на най-малките и пеленачетата Ти си основал крепост срещу неприятелите, за да заглушиш отмъстителния враг.

Ч когато видя Твоите небеса, делото на ръцете Ти, луната и звездите, които си закрепил,

Н какъв впрочем е човекът, за да мислиш за него, човешко същество за което Ти се безпокоиш?

Ч Ти го направи почти бог, увенча го със слава и блясък;

Н Направи го да царува над делата на Твоите ръце, положи всичко в нозете му:

Ч всички животни, малки или големи, и дори дивите зверове, птиците в небето, рибите в морето, всичко, което се движи по морските пътеки.

Н Господи, Отче наш, колко прекрасно е Твоето име по цялата земя!

Песен

Tui Amoris Ignem[3]

Първо четиво

Исая 9,2-7.

Различни източни версии са предложени в Приложението (стр. 21).3. Песен за Тезе. Версия на арабски език е на разположение в Приложението (стр. 21).

Песен

Възхвала към светлината[4] (Свети Ефрем)

Второ четиво

Ефесяните 5,8-14

Провъзгласяване на Евангелието (изпято)

Четене от Евангелието на Матея

Мт 2,1-12

Проповед

Момент за тишина или химн

Никейският символ на вярата (според традицията на Източните Църкви)[5]

A Вярвам в един Бог, Всемогъщият Отец, Творец на небето и земята, на всички видими и невидими неща.

И в един Господ, Исус Христос, Единороден Син Божи,

роден от Отца преди всички векове,

Бог от Бога, Светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца, чрез Когото всичко е станало. Който за нас човеците и за наше спасение, слязъл от небето, и се въплътил в Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек.

Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат, страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето, седи отдясно на Отца,

И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите и Царството Му няма да има край.

Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който изхожда от Отца и Сина, който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен, Който е говорил чрез пророците.

Вярвам в една свята католическа и апостолска Църква.Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

И очаквам възкреснието на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.

Споделяне на светлината на Христос

Едно парче плат тъмно синьо е опънато, за да си представим нощно небе. Една голяма звезда е поставена върху него. Хартиени звезди са раздадени на членовете на събраното множество, които са поканени да излязат, за да поставят своята звезда върху небосвода.

C Една звезда доведе тримата Царе Мъдреци при Христос. Днес тази звезда ни напомня, че Христос присъства, че ни се е разкрил и Неговата светлина блести над нас. Както Мъдреците следваха Витлеемската звезда, така и ние днес се събрахме под нейната светлина, прибавяйки нашите собствени звезди към небето, обединявайки нашите собствени дарове и молитви за видимото единство на Църквата. Докато напредваме към тази цел, бихме могли чрез живота си да даваме заедно светло свидетелство, което ще води другите хора да познаят Христос.

Молитви за застъпничество

C С вяра и увереност ние се представяме с молитва пред Бога, Който е Отец, Син и Свети Дух:

Ч Царете Мъдреци дойдоха от Изтока, за да се поклонят пред Детенцето Исус и да Му поднесат скъпи дарове от техните култури и страни.

Днес ние се молим за християнските общности по целия свят, богати с тяхното разнообразие на култове и традиции :

Господи, молим Те да запазиш тези съкровища особено в районите, където присъствието и оцеляването на християните са застрашени от насилие и потисничество.

Н Господи, чуй нашата молитва. (Отговорът може да бъде изпят или просто казан.)

Ч Първите години от живота на Господ бяха белязани чрез насилие и кланета наредени от деспотичния цар Ирод.

Ние се молим за децата в регионите по света, белязани от насилие, чиито последствия са пред очите ни:

Укрепи, Господи, връзките за единство и взаимна любов между нашите Църкви и ни помогни да си сътрудничим и да свидетелстваме в Твоето свято Име. Дай ни да работим неуморно, за да защитаваме потиснатите и да приемем маргинализираните сред нас. Да се изправим срещу тиранията и потисническите режими, насърчи ни да останем единни в нашето търсене на Твоето Царство сред нас.

Н Господи, чуй нашата молитва.

Ч След посещението на Царете Мъдреци, Светото Семейство трябваше да емигрира през пустинята, за да се приюти в Египет.

Ние се молим за бежанците и за изселените хора в този свят :

Дай ни, Господи, да знаем как да приемем тези, които са прогонени от тяхното огнище и да бъдем отворени за тези, които търсят сигурно убежище.

Н Господи, чуй нашата молитва.

Ч Раждането на Исус беше Блага Вест за всички, събираща хората от различни нации и религии в обожаването на Светото Детенце.

Ние се молим, за да знаем как потърсим отново хармония и диалог с другите религии:

Господи, дай ни смирение и търпение да придружаваме другите с уважение през цялото им пътуване.

Н Господи, чуй нашата молитва.

Ч Царете Мъдреци се завърнаха в родината си по друг път.

Ние се молим за нашите Църкви в този променящ се свят:

Господи, помогни ни да бъдем изобретателни и да намерим нови начини да Те следваме и да свидетелстваме за Теб, та светът да повярва.

Н Господи, чуй нашата молитва.

Ч Когато Мъдреците видяха Светото Детенце те изпитаха огромна радост.

Отче небесни, насочи нашия поглед към Него, за да не се заблудим. Обедини ни в Господ Исус Христос, Който е Пътят, Истината и Живота, и Който ни научи да се молим, като казваме:

Н Отче Наш, Който си на небесата ...

Песен

Изпращане и Благослов [6]

C Идете сега и бъдете деца на светлината.

Н Защото плодът на светлината е във всичко, което е добро, справедливо и вярно.

C Не участвайте в неплодородните дела на тъмнината.

Н Нека се събудим и да позволим лъчистата светлина на Христос да проникне в нас.

C Мирът и любовта на Бог-Отец и Исус Христос да бъдат с всички. Нека благодатта на Господ да бъде с всички, които ще Го обичат вечно.

Н Амин. Благодарим на Бога.

Песен за излизане

АНЕКС * ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ –ПЕСНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ

Тези песни са предложени от Съвета на Църквите на Близкия Изток, който подготви базовия проект за Седмицата за Молитва за християнско единство 2022, и са публикувани с неговата отговорност.

https://www.youtube.com/watch?v=-6tomvcks4s

БИБЛЕЙСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ ЗА „ОСЕМТЕ ДНИ“

Първи Ден

«Видяхме звездата Му от Изток» (Мт2,2)

Помогни ни да се изправим и ни води към Твоята съвършена светлина

Четива

Зах. 4,1-7 Виждам ето светилник цял от злато

Пс 138, 1-10 Твоята десница ще ме удържи

2 Тим 1,7-10 Тази благодат ... е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос

Йн 16,7-14 А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина

Размишление

В този крехък и несигурен свят, ние търсим светлина, лъч надежда в далечината. Когато злото ни обгражда, ние се надяваме на добро. Търсим го в себе си, но толкова често сме обзети от слабостта си, че губим надежда. Нашето доверие се осланя на Бог, Когото обожаваме. В Своята мъдрост Той ни позволи да се надяваме на божествена намеса; при все това ние можехме да си представим, че тя би се проявила под формата на човек и че самият Господ би бил светлината сред нас. Това надмина всичките ни очаквания. Дарът, който Бог ни направи е един «дух на сила и любов». Не благодарение на нашите собствени сили и способности ние сме поведени по пътя на тази съвършена светлина, а под действието на Светия Божи Дух.

В тъмнината, където броди човечеството заблестя звездата на Изтока. В Него ние виждаме светлина, която прониква в дълбокия мрак и ни разделя едни от други. Светлината на тази звезда не се разпространява единствено в специален момент на историята, но тя продължава да блести и да променя облика на времената. През вековете и откакто звездата се появи за пръв път, светът се научи да познава чрез живота на учениците на Христос – надеждата, която вдъхва Светия Дух. Те свидетелстват за Божието дело в хода на времената и за непромененото присъствие на Светия Дух. Въпреки превратностите на историята и обстоятелствата, които вече не са същите, Възкръсналият продължава да блести, появявайки се в потока на историята, като маяк, водещ всички в тази съвършена светлина, преодолявайки тъмнината, която ни разделя едни от други.

Желанието да преодолеем тъмнината, която ни разделя ни кани да се молим и да действаме за единството на християните.

Молитва

Боже, Господи, озари пътя ни със светлината на Христос, която напредва пред нас и ни води. Просветли ни и остани в нас. Води ни и ни накарай да открием малката ясла, в нашето сърце, където спи все още една голяма светлина. Ти, който накара да блесне светлината, ние Ти благодарим за дара на тази звезда, която нищо не може да скрие. Исусе Христе, Господ и Спасител наш, нека тя да бъде маяк за нас поклонниците. Молим Те, изцели нашите разделения и ни дай да напредваме към светлината, за да можем да намерим нашето единство. Амин.

Втори Ден

«Къде е родилият се Юдейски Цар?» (Мт 2,2)

Смирението на водачите събаря стени и изгражда с любов

Четива

Йер 23,1-6 Ще се възцари Цар, който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята

Пс 45,10 прекратявайки войните до края на земята

Фил 2,5-11 Той... не се възползва от равенството си с Бога

Мт 20,20-28 Както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи

Размишление

За Йеремия царете на Израил са лоши водачи, защото са разделили и разпръснали народа си. По време на тяхното управление нациите бяха унищожени, а жителите прогонени в изгнание. Вместо това Господ обещава цар, който ще бъде пастир и «ще царува мъдро и ще върши съд и правда на земята» и ще събере членовете на своето паство.

Нашият свят се нуждае от добри лидери и постоянно търси някой, който да може да отговори на това очакване. Как да намерим такъв водач? Единствено в Христос сме виждали цар и владетел, действащ според Божието сърце. Призвани да Го следваме ние също така сме поканени да направим свой начинът, по който Той царува като слуга в света и в Църквата. Христос нито разрушава нито разделя, но изгражда и събира за слава на Божието Име. Неговото правило не е продиктувано от егоизъм и Той не прибягва към сила. Напротив в Него ние намираме любящ и смирен слуга, Който не се възползва от равенството си с Бога. Той е Този, Който идва да служи, а не да Му служат, и Неговите ученици са призвани да правят същото.

Днес част от жителите на Близкия Изток са принудени да бъдат изгнаници, защото «справедливостта и праведността» станаха оскъдни не само в този регион, но и в целия свят. И все пак надеждата ни остава непоколебима, дори около нас «да негодуват народите» и «царствата да се разклащат».

Лидерите, както в света така и в Църквата, имат отговорността по-скоро да събират вместо да разделят Божия Народ. Амбицията, желанието за власт и лична изгода са в основата на всички тези разделения, касаещи света и Църквата. Колкото по-вярно християните се уподобяват на слугата Христос, толкова повече разделения в света и в Църквата ще бъдат преодолени. Действайки в полза на равенството на правдата и мира за доброто на всички, ние смирено свидетелстваме за царя пастир и водим останалите човешки същества да живеят в Неговото присъствие.

Молитва

Боже, който си нашето единствено убежище и наша единствена сила, ние Те прославяме, защото Ти си справедлив и добър Бог. Изповядваме пред Тебе, че често си пожелаваме ролеви модели, които ни предлагат световните лидери. Помогни ни да потърсим нашият Спасител, Исус Христос не в палатите на най-силните, а в скромните ясли и да Му подражаваме в Неговата благосклонност. Насърчи ни да направим място в себе си, за да се приемем едни други, според Твоята воля. Молим Те за това в името на Христос, Който царува в слава с Тебе и със Светия Дух във всички векове на вековете. Амин.

Трети Ден

«Като чу това цар Ирод се смути, а заедно с него и цял Йерусалим» (Мт2,3)

Присъствието на Христос развълнува света

Четива

Неем 4,21 Тъй карахме работата... откакто се зора сипне, докато звезди излязат

Пс 2,1-10 Защо се вълнуват народите...?

2 Сол 2,13-3;5 Но Господ е верен, Той ще ви укрепи

Мт 2,1-5 Цар Ирод се смути, а заедно с него и цял Йерусалим

Размишление

Господ е дошъл сред нас. Идването на Христос, смути начините на света. За разлика от толкова много национални лидери, Господ дойде в смирение, за да отрече злото на неправдата и потисничеството, които вървят заедно с желанието за власт и социален успех. Идването на Исус призовава за обръщане на сърцето и за преобразяване на живота, така че мъжете и жените да бъдат освободени от всичко, което ги обезчовечава и е причина за отчаянието им. Исус ни показва, че Бог е с тези, които страдат, защото всяка личност има право на уважение, като възлюбено Божие чедо. Също така присъствието на Исус сее смут именно, защото Христос разклаща лодката на богатите и на силните, които действат само за своите собствени интереси и пренебрегват общото благо. Но за тези, които действат за мир и единство, идването на Христос е носител на светлина и надежда.

Днес сме поканени да се мобилизираме конструктивно, за да станат любовта и правдата реалност в нашия свят. Това предполага, че ние обмисляме и разпознаваме ситуациите, в които пътищата, по които вървим не са тези на Божията правда и мир. Когато християните се мобилизират заедно в полза на правдата и мира, техните усилия придобиват по-голяма сила. И когато действат така, отговорът на молитвата за единство на християните става още по-ясен за другите човешки същества, които тогава могат да разграничат Неговото Присъствие в учениците на Христос в света и днес. Чрез нашите думи и нашите действия ние можем да донесем светлината на надеждата на толкова много хора, които все още живеят в тъмнината на политическа нестабилност, на бедност и структурна дискриминация. Благата Вест е, че Бог ни е верен, че непрекъснато ни утвърждава и ни защитава от злото, като ни подтиква да работим за доброто на другите, особено тези, които живеят в тъмнината на страданието, омразата, насилието и болката.

Молитва

Господи, Ти ни водиш от тъмнината до Исус. Ти накара звездата на надеждата да заблести в нашия живот. Помогни ни да бъдем единни в нашия ангажимент за установяването на Твоето Царство на любов, правда и мир, и така да станем светлина на надеждата за всички, които живеят в тъмнината на отчаянието и разочарованието. Хвани ни за ръка, Господи, за да можем да Те следваме в нашия всекидневен живот. Докато вървим след Тебе, накарай нашия страх и нашето безпокойство да изчезнат. Дай Твоята светлина да заблести над нас и възпламени нашите сърца, та Твоята любов да ни изпълни със своята топлина. Извиси ни към Тебе, Ти който си се отрекъл от Себе Си, заради нашето спасение, за да може нашият живот, да Те прослави Отче, Сине и Свети Душе. Амин.

Четвърти Ден

«И ти, Витлееме, ...

съвсем не си най-маловажен между първенствуващите градове» (Мт2,6)

Макар малки и страдащи, нищо няма да ни липсва

Четива

Mих 5,2-5a,7-8 ... от тебе ще Ми излезе Оня, който трябва да бъде Владика в Израиля

Пс 22 Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая

1 Петр 2,21-25 ... но сега се завърнахте при Пастира и

Пазителя на вашите души

Лк 12,32-40 Не се бой, малко стадо

Размишление

Именно от малкия и скромен град Витлеем Господ, Божият Син влезе в света. От утробата на скромна селянка Той взе плът и избра да живее Своята човечност в сянка и простота. Той се превърна в семенце за нивата, в квас за тестото, крехък лъч светлина за нашите очи и тази светлина изпълни цялата земя. От мрака на Ефрат ни се роди Владика, Пастир и Пазител на нашите души. И въпреки че беше нашият Пастир, Той стана Агнецът, който понесе греховете на света, за да бъдем спасени.

Макар да нямаше голямо значение сред големите племена на Юдея, Витлеем беше възвеличан от раждането на Пастира на всички пастири, Царят на всички царе. Витлеем, което означава «дом на хляба», може да бъде считан като метафора за Църквата, която носи на света хляба на живота. Църквата, днешният Витлеем продължава да бъде мястото, където бедните, тези които са безсилни, най-малките, са добре дошли, защото в нея всеки има своето място. Всички тези зърна събрани заедно образуват реколтата. Тази уникална закваска придобива изключителна сила. Концентрацията на тези лъчи става светлина, която ни води.

Попаднали в клопката на политическа нестабилност, на нарастваща култура на алчност и злоупотреба с власт в този свят, християните, както и останалите хора от Близкия Изток са жертви на преследвания, и се чувстват маргинализирани от обществото живеят в страх от насилие и несправедливост. Но те не се страхуват, защото Пастирът върви с тях, и ги обединява в едно стадо и го прави знак за любящо присъствие. В тяхното единство те са като квас, който кара цялото тесто да втаса. В Него те намират пример за смиреност, слушат Неговия призив да преодоляват разделенията и да бъдат обединени в едно стадо. Въпреки че са малко на брой в неволята си те следват стъпките на Агнеца, който пострада за спасението на света. Макар и малко на брой те са вкоренени в надеждата и не им липсва нищо.

Молитва

О, Добри Пастирю, разделенията в лоното на Твоето стадо натъжават Твоя Свети Дух. Прости ни недостатъчните усилия и нашата леност в изпълнението на Твоята воля. Дай ни добродетелни пастири, според Собственото Си Сърце, които умеят да разпознават греха на разделението и да водят Църквите с правда и святост към единството в Тебе. Молим Те, Господи, послушай нашата молитва. Амин.

Пети Ден

«И ето звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях» (Мт 2,9)

Водени от самия Господ

Четива

Изх 13,21 -14:4 А Господ вървеше пред тях денем [в] облачен стълб...

Пс 120 Повдигам очи към планините: отдето ще ми дойде помощ?

Откр 22,5-9 ... защото Господ ще ги осветява и те ще царуват навеки

Мт 2,7-10 И ето звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях

Размишление

Писанията често ни напомнят, че Господ Бог върви със Своя Народ, закриля го и бди над него ден и нощ. И все пак пътят не винаги е прав: понякога трябва да последваме стъпките си, понякога трябва да се върнем по друг път. Но през цялото си пътуване ние можем да сме сигурни, че Бог, Който «нито дреме, нито спи», ни закриля, опасявайки се, че нашите нозе ще се подхлъзнат и ние ще паднем.

Дори в най-дълбоката тъмнина, Божията светлина е с нас. Неговата светлина струи чрез пророците изпратени, за да водят Божия Народ по пътя и да му напомнят за Завета, който Господ сключи с него. Видно в пълнотата на времената Бог изпрати Своя Единороден Син, Исус Христос. Той е светлина, която води всички народи, Божия слава в света, извор на божествен живот, Който подпечатва нов завет чрез Своята Кръв.

Пътят, който трябва да следваме, за да постигнем единство и по-тясно единение с Христос не винаги се вижда ясно. В нашите искрени усилия, за да изградим самите ние единство, уви е твърде лесно да изпуснем от поглед основното послание на Писанията: Бог не изоставя Своя Народ, дори при провал и разделение. Това е едно послание за надежда не само за християните, но и за целия свят. Както ни го припомня историята за Мъдреците, благодарение на блясъка на тази звезда Бог ни води всички, които и да сме, към Христос, светлината на света.

Бог изпраща Свети Дух, чиято светлина ни позволява да видим с очите на вярата истината за Божественото Детенце и да чуем призива за единство и помирение на всички неща в Него. Този Дух ни води от мрака и болката към светлината на Христос и към живота.

Молитва

О, Боже, Господи, Отче наш, Ти, Който изпрати звездата, за да води Мъдреците към Твоя Единороден Син. Увеличи нашата надежда в Теб и ни дай да почувстваме във всеки момент, че Ти вървиш до нас, че Ти бдиш над Твоя Народ. Научи ни да се оставим да бъдем водени чрез Твоя Свети Дух, колкото и странен да е пътят, за да ни отведе към единство в Исус Христос, светлината на света. Отвори ни очите към Твоя Свети Дух и ни утвърди във вярата, за да можем да изповядваме, че Исус е Господ, и да можем да Го обожаваме и да се радваме в Него, както Мъдреците го направиха във Витлеем. Дай ни тези благословии в Името на Твоя Син, Исус Христос. Амин.

Шести Ден

«Те видяха Младенеца с Майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха» (Мт 2,11)

Събрани в обожаване около самия Господ

Четива

Изх 3,1-6 Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога

Пс 84 Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!

Откр 4,8-11 Покланяха се на Живеещия вечно

Мт 28,16-20 Като Го видяха, поклониха Му се

Размишление

Когато Царете Мъдреци пристигнаха от далечните страни във Витлеем и видяха Младенеца с Майка Му, наведоха се до земята и Му се поклониха. В присъствието на Божието Откровение сред нас, ние свеждаме очи и коленичим. По същия начин Мойсей при вида на горящия храст закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Когато учениците видяха Възкръсналия Христос на планината в Галилея, те бяха изумени и смутени. Въпреки това те се поклониха. В небесното поклонение двадесет и четири старейшини обожават Този, който седи върху престола. Влизайки в присъствието на Бога, такъв е нашият отговор: ние виждаме, ние сме обхванати и изпадаме в обожаване.

Въпреки това, виждаме ли? Обхванати ли сме? Наистина ли изпадаме в обожаване? Колко пъти гледаме без да видим, а нашите очи остават слепи за присъствието на Бог? Как можем наистина да обожаваме, ако първо не сме видели? В нашето тясно виждане, доста често ние усещаме, че нашите объркани разногласия забравят, че един Господ само даде на всички Своята спасяваща благодат и че ние сме част от уникалния Дух, който ни води към единството. Често оставаме глухи, заради нашето високомерие, подчиняваме се на нашите собствени закони и човешки традиции, а пренебрегваме любовта, която сме призвани да споделяме като народ изкупен чрез Кръвта на Христос, в общата вяра в Исус, нашият Спасител.

В качеството си на общности водени от Светия Дух, нашите Църкви ни канят да поемем заедно пътя към Детенцето Исус, за да Му отдадем почит като един народ. Духът на състрадание ни води едни към други и така обединени, води всички ни към нашият единствен Господ. Само следвайки този водач ние ще можем да «обожаваме в дух и истина». Нашето бъдеще в Бог е бъдеще на единство и любов, нашето пътуване към тази цел трябва да отразява същата тази истина за единство в Христос.

Молитва

Боже на състраданието, Ти, Който даде на слепите да Те разпознаят като техен спасител, дай ни да се покаем. В Твоето милосърдие отвори очите ни и дай да Те обожаваме, Тебе, Ти, Който си нашият Бог и Изкупител. Въпреки нашата болка и бремето на нашите грехове, дай ни да Те обичаме с цялото си сърце. Нека да можем да вървим заедно, водени чрез Твоята светлина, с едно сърце и един дух, както го правеха първите ученици. Нека благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде над нас, за да можем заедно да възпяваме Твоята слава в общението на Светия Дух и да свидетелстваме за Теб на всички, които са около нас. Амин.

Седми Ден

«След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове- злато, ливан и смирна» (Мт 2,11)

Дарове за общение

Четива

Ос 6,1-6 Защото Аз искам милост, а не жертва

Пс 99 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори с хваление

Деян 3,1-10 Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам

Мт 6,19-21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви

Размишление

В нашето поклонение към Витлеем, градът на хляба, ние съзерцаваме Мъдреците дошли да отдадат почести на Детенцето Исус. Те отвориха своите съкровища и поднесоха на Младенеца Цар – злато, тамян и смирна.

Нашите исторически деления, нашето сляпо спазване на правилата и ритуалите, нашият интерес към нещата от света, ни разделиха. И така какви дарове впрочем сме приготвили да поднесем на Царя, който идва да освети живота ни и да ни води към благодатта на единството? Ние знаем, че Бог не желае нашите богатства или нашите жертви за холокоста, но че Неговата мощ действа чрез нашата бедност: «Сребро и злато аз нямам». Господ желае сърцата ни да туптят и да обичат: сърца пълни с любов към Него и към нашите братя и сестри в Христос, от които сме разделени; сърца преливащи от милосърдни дела, наистина покаяни сърца, желаещи промяна.

Тогава нека подготвим за Него дар от едно сърце изпълнено с любов. Да коленичим за обожаване това изисква сърца разкаяни за греха, който ни разделя и покорни на Този, на Когото служим. Това послушание съживява, изцелява и помирява всичко, което е пречупено и наранено в нас, около нас и между християните.

Христос вече даде единството на Своята Църква. Нашето общение нараства, когато споделяме благодатите получени от различните ни традиции и когато признаваме, че Господ е единственият извор за всички наши дарове.

Молитва

О, Боже на Тебе отдаваме възхвала слава и благодарност. Ти, Който се разкри в Богоявлението на Твоя Син на тези, които от дълго време се надяваха на Твоето пришествие и на онези, които не Те очакваха. Ти позна страданието, което ни заобикаля, болката причинена от нашите разделения. Ти видя света, който се бори, както и влощаващата се ситуация днес в Близкия Изток – място, в което Ти избра да се родиш и което бе осветено от Твоето присъствие. Молим Те, дай на сърцата и умовете ни да Те познават. Докато се присъединяваме към Мъдреците дошли от далечни страни, ние Те молим да отвориш сърцата ни към Твоята любов и към любовта на нашите братя и сестри около нас. Дай ни волята и средствата да действаме за преобразяването на този свят и взаимно да си поднасяме дарове, които могат да подхранват нашето общение. Дарявай ни Твоите дарове и Твоите Благословии до без край. Приеми нашата молитва в Името на Твоя Син Исус Христос, който живее и царува с Теб и със Свети Дух през всички векове на вековете. Амин.

Осми Ден

«Те заминаха за страната си по друг път» (Мт 2,12)

Отвъд обичайните пътеки на разделението, по новите пътища на Бога

Четива

Йер 31,31-34 Ще сключа с дома Израилев нов завет

Пс 15 Ти ще ми посочиш пътя на живота

Eф 4,20-23 да обновите вашето сърце и ум, да облечете новия човек

Мт 11,25-30 Прославям Те, Отче, Господарю, на небето и земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци

Размишление

Ние не знаем какво мислеха Мъдреците – тези, които са били експерти по астрономия и навигация – когато са били предупредени да се завърнат в страната си по друг път. Може би са били объркани, но същата тази светлина, която озаряваше техните стъпки им показваше, че има друг път, друга възможност. Те бяха призовани да променят посоката.

Ние често пъти сме затруднени чрез нашите обичайни начини на действие и от нашето виждане за света. Когато тези пътеки, тези «пътища» са неприложими, ние се питаме как да продължим напред, за да продължим пътуването си. Божието Провидение винаги е там, за да ни покаже, че един друг път е отворен за нас. Бог е тук, за да обнови Своя съюз и да ни помогне да преодолеем недоумението, което изпитваме, когато се натъкнем на препятствие. Просто трябва да се доверим на Бога, който ни даде светлината и винаги можем да намерим начин да продължим напред, когато познатите ни пътища са неприложими. Едно ново начало винаги е възможно, когато ние сме предразположени и отворени за действието на Духа. Миналото на Църквите може да бъде просветляващо и ние гледаме към бъдещето в търсене на нови начини, които да ни позволят да продължим да отразяваме светлината на Евангелието с обновено дръзновение и да се приемаме едни други, както Христос ни е приел за слава на Бога.

По старите пътища християнските общности са се отдалечили едни от други. По новите пътеки, по които Бог ги води, християните са призвани да вървят заедно и да станат спътници в поклонението. Намирането на тези нови пътища изисква разграничаване, смирение и смелост. Сега е моментът за обръщане на сърцето и за помирение.

Молитва

Боже милостиви, когато познаваме само един път и си мислим, че трябва да поемем по този път отново, защото вярваме, че всички други са блокирани, а ние се подаваме на отчаяние, Ти си винаги тук. Ти си Бог на новите обещания. Ти си тук и откриваш нов път пред нас, един неочакван път за нас. Ние ти благодарим, защото Ти надминаваш нашите очаквания. Ние сме признателни за Твоята премъдрост, която надминава нашето разбиране. Благодарим Ти, защото ни откриваш пътища богати на нови непредвидени възможности. Ако търсим в маршрутните си карти и не открием нашия път, ние винаги откриваме Тебе, Ти който ни водиш по съвършения път. Чрез Исус Христос, нашият Господ и в общението на Светия Дух, нека винаги да може да ни води отново към Тебе. Амин.

СЪВЕТ НА ЦЪРКВИТЕ НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК *

Съветът на Църквите в Близкия Изток (CEMO-СЦБИ) е общност от Църкви обединени във вярата в Господ Исус Христос, Бог и Изкупител, в съответствие със Свещените Писания и традицията на Църквата. Основан през 1974 година, Съветът на Църквите в Близкия Изток наследи Съветът на Църквите от Близкия Изток, който беше основан през 1962 година. Съветът е регионален екуменичен орган обединяващ Църквите с цел да се предложи общо християнско свидетелство в региона, където Исус е роден, живял, умрял, бил погребан и възкръснал от мъртвите. От географска гледна точка дейността на Съвета се разпростира на изток до Иран и Персийския залив, а на запад до Средиземно море и Египет. Първонално е сформиран от три семейства на Църквите: протестанти, източноправославни и православни. През 1990 година към Съвета се присъединява семейството на Католическите Църкви, добавяйки четвърто семейство към присъстващите вече три. Тези Църкви заедно полагат усилия, за да изпълняват тяхната обща мисия и да постигнат желаното единство за слава на един Бог.

Мисия

Осезаем израз на християнското присъствие в региона, мисията на Съвета е да действа за единството на християните, като напътства техните проекти, техните перспективи, техните нагласи именно по въпросите касаещи християнското присъствие и свидетелство, както и отношенията между християни и мюсюлмани. Мисията на Съвета днес се счита като:

Мост между Църквите, който има за цел да елиминира бариерите и предразсъдъците, за да свидетелстват всички заедно за Възкръсналия Господ. В качеството на екуменичен орган Съветът (CEMO) събира голямо мнозинство от Църквите на Близкия Изток и им предоставя пространство да се срещат, молят, размишляват, анализират, да се изразяват с един общ глас, да действат и свидетелстват заедно.

Мост между християните и хората от другите религии, присъстващи в региона, особено с мюсюлманите. Съветът (CEMO) желае да развива диалог и партньорства с мюсюлманите, за да укрепи задълбочаването на приятелството и мира между народите за благото на човечеството.

Мост между Близкия Изток и останалия християнски свят. Съветът (CEMO) възнамерява да бъда посредник между Църквите от региона и техните братя и сестри в Христос по целия свят.

Актуалността и екуменичните предизвикателства в Близкия Изток

Въпреки сложните геополитически обстоятелства и предизвикателствата, които възникват на световно, регионално и местно равнище, Съветът на Църквите в Близкия Изток възнамерява твърдо да продължи да насърчава теологичинте и екуменични размишления в Близкия Изток. Той изпълнява мисията си главно чрез екуменична формация, комуникация и работа в мрежа. Съветът също така насърчава инициативи визиращи укрепването на диалога и търсенето на справедлив мир. Освен това CEMO продължава да полага екуменически и хуманитарни усилия, като подпомага развитието на уязвимите лица, за да получат достъп до основни блага и права. Благодарение на увереността, която CEMO съумя да изгради през годините, той се радва на щедрата подкрепа на своите Църкви членки и на своите екуменични партньори по целия свят. Съветът (CEMO) признава ключовата роля, която играят неговите партньори в преследването и постигането на неговите цели, които имат за цел да защитят човешкото достойнство и да опазят Божието сътворение.

Една от основните задачи на Съвета на Църквите от Близкия Изток е да консолидира своя екуменичен обхват на регионално ниво. Действително той се ангажира с това гласът на Църквите да бъде чут на всички регионални и международни форуми. Заедно със своите партньори за диалог, Съветът взема участие в нови инициативи, основани на «партньорство в гражданството». Той подкрепя разнообразието и се стреми да укрепи апостолската мисия, свидетелството и конструктивната роля на християните в региона. Подобни инициативи проправят пътя за междукултурен обмен на перспективи и ценности, надхвърлящи идеологическите и догматични различия.

Църквите в Близкия Изток са изправени пред разнообразни трудности, касаещи техния живот и техните екуменични свидетелства. Свидетелствата в по-голямата си част са дълбоко свързани с историята на региона, с неговите религиозни и културни традиции, с икономическите кризи, които последваха борбите за геополитическа власт, които продължават да измъчват региона. Основната и най-сериозна грижа в момента е самата възможност за трайно християнско присъствие в региона. След палестинската Накба (Nakba) през 1948 година, няколко десетилетия конфликти и политически вълнения в различни страни в региона, като Ливан, Ирак, Иран, Сирия и Египет, доведоха до нарастваща тенденция към емиграция на християни, което пък от своя страна доведе до сериозно намаляване на броя на верните и до заплаха на стабилността на християнското присъствие.

При все това през дългата история на християнството в Близкия Изток, в периодите на стагнация и упадък, последвани от периоди на възстановяване и обновяване. Ако някои акцентуват върху намаляването на християнското присъствие в Близкия Изток, други подчертават качеството на свидетелството и духовния живот, които движат присъстващите общности. Тези две гледни точки са далеч от взаимно изключване. Те са тясно свързани, тъй като християнското присъствие има значение само, ако служи на мисия. Днес основната роля на християните в този регион се състои в способността им да свидетелстват, с техните съграждани за опазването на разнообразието, независимо дали е човешко, екуменично или интерелигиозно, както и в тяхната устойчивост, когато са изправени пред различни общи трудности.

През XXI-ви век, драматичната история на Близкия Изток е взела нов обрат. Последните две десетилетия бяха белязани от дълбоки промени на всички нива на обществото, както и от колапса на държавния апарат в много страни. Регионът непрекъснато страда от военни конфликти, слаба способност на икономическите и социални структури да отреагират, както и от принудителните движения на населението и изоставянето на традиционни ценностни системи.

Свидетелството и присъствието на християните в Близкия Изток пострадаха дълбоко от тези продължителни кризи и конфликти и сега е от решаващо значение всички екуменични партньори и агенции за хуманитарна помощ и развитие да са в състояние адекватно да се справят с настоящата ситуация и последиците от значителното намаляване на броя на християните. Много западни интервенции към Близкия Изток се основават на «западно възприемане» на потребностите на Изтока. До сега интервенциите не обръщаха достатъчно внимание на перспективите на Църквите и обитаващите Близкия Изток. Църкви, хора и правителства се питат за жизнеспособността на християнското свидетелство и следователно за бъдещето на християнството в Близкия Изток. В резултат на това християнските общности са на път да преосмислят ролята на Църквата и нейните институции. Какъв модел за «гражданско партньорство», разнообразие и съжителство с мюсюлманите и юдеите, могат да предложат християните в региона и на глобализирания свят? И накрая каква е пророческата роля на Съвета на Църквите в Близкия Изток за обновяването на Близкия Изток , където справедливостта и мира биха могли да бъдат трайни?

Да приемем предизвикателствата

За да се справи с тези предизвикателства Съветът (CEMO) в своята дейност си поставя различни цели:

1.Постигане на църковно и теологично обновление, което би преобразило служението, подчертавайки жизненоважната роля на младежта, наказана в момента от социалната несправедливост и ширико разпространеното насилие. Трудностите, пред които са изправени младите хора се умножават чрез Интернет и социалните мрежи, които ги подтикват да се запитат за своето бъдеще в региона.

2.Разработването на вече съществуващи модели за съжителство, гостоприемство и религиозно разнообразие в лицето на обща поляризация на принадлежностите. В тази връзка Съветът (CEMO) полага усилия да отреагира на отчайващото положение на бежанците в региона и да подпомага имигрантите в техните потребности, особено многобройните домашни прислужници. Съветът ( CEMO) работи и за възстановяване на справедлив и жизнеспособен мир за всички. Той е особено загрижен за липсата на трайно и справедливо решение за палестинските бежанци, бавното, по постепенно изгонване на Палестинците от Йерусалим и Западния бряг, както и от постоянната маргинализация на Палестинците и дискриминацията, на която те стават жертви в други страни от региона. Това несправедливо отношение накърнява достойнството, правата и възможностите на едно население травматизирано от годините на разселването. Следователно Департаментът за услуги за палестински бежанци (DSRP) към Съвета (CEMO) е по-полезен от всякога.

Насърчени от решимостта на повечето църковни лидери да запазят органа установен от Съвета (CEMO) въпреки всички трудности, с които се сблъскват, и подкрепени от чувството и подкрепата, изразени от християнските теолози, Църквите и лидерите на общности в региона, продължават да насърчат усилията за синергия и сближаване между християните. Съветът (CEMO), продължава да работи и да се моли, та светлината на Христос да блести все повече и повече в Изтока.

СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА
ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

Теми 1968-2022

От 1968 година, книжката се реализира чрез Комисията Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство. А от 1975 година тези текстове се подготвят въз основа на проект разработен от местна екуменична група всяка година в различна страна.

1968 – «За похвала на славата Му» /Еф 1,14/

1969 – «Към свобода сте призвани вие» /Гал 5,13/

(Предварително Събрание в Рим, Италия)

1970 – «Ние сме съработници на Бога» /1 Кор 3,9/

(Предварително Събрание в Манастира в Нидералтайх, Федерална Република Германия)

1971 – «... и общението на Светия Дух» /2 Кор 13,13/

(Предварително Събрание в Бари, Италия)

1972 – «Нова заповед ви давам» / Йн 13,34/

(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1973 – «Господи, научи ни да се молим...» (Лк. 11,1)

(Предварително Събрание в Абатството Монсерат в Испания)

1974 – «и всеки език да изповяда, че : Исус Христос е Господ»

/Фил 2, 1-13/

(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

(През април 1974, едно писмо адресирано към Църквите – членки, както и до другите заинтересовани страни за създаването на местни групи, можещи да участват в подготовка на книжка за Седмица за молитва. «Една Австралийска група беше първата, която се ангажира конкретно, подготвяйки през 1975г. начален проект за брошурка за Седмица за Молитва.)

1975 – «Воля на Отца : за да съедини всичко небесно и земно под един глава Христос» /Еф 1,3-10/

(Проект за разработен текст от австралийска група. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1976 – «Призовани да станем това, което сме» /1Йн 3,2/

(Проект за разработен текст чрез Конференцията на Църквите на Карибите. Предварително Събрание в Рим, Италия)

1977 – «а Надеждата не посрамя» /Рим 5, 1-5/

(Проект за разработен текст в Ливан, в обстановка на гражданска война. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1978 – «Вие не сте вече чужди ...» /Еф 2, 13-22/

(Проект за разработен текст от една екуменична група в Манчестър, Англия)

1979 – «Служете един другиму за славата на Бога» /1 Пет 4, 7-11/

(Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1980 – «Да дойде Твоето Царство!» /Мт 6, 10/

(Проект за разработен текст от екуменична група в Берлин, Демократична Република Германия. Предварително Събрание в Милано, Италия)

1981 – «Има различни дарби, ала Духът е един и същ–Едно тяло» (1 Кор 12, 3в-13)

(Проект за разработен текст от Отците на Греймор, САЩ. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

1982 – «Нека всеки намери своето убежище в Теб, Господи» /Пс 84/

(Проект за разработен текст в Кения. Предварително Събрание в Милано, Италия)

1983 – «Исус Христос – Живот за света» /1Йн 1, 1-4/

(Проект за разработен текст от екуменична група в Ирландия. Предварително Събрание в Селини /Боси/, Швейцария)

1984 –«Призовани за единство чрез Кръста на нашия Господ» ( 1Кор 2, 2; Кол 1, 20)

(Предварително Събрание Венеция, Италия)

1985 – «От смъртта към Живота с Христос» /Еф 2, 4.7/

(Проект за разработен текст в Ямайка. редварително Събрание в Гранд -Шам, Швейцария)

1986 – «и ще Ми бъдете свидетели» /Деян 1,6.8/

(Предложени текстове в Югославия /Словения/. Предварително Събрание в Югославия)

1987 – «И тъй, който е в Христос, той е нова твар» / 2 Кор 5, 17-6, 4а/

(Проект за разработен текст в Англия. Предварително Събрание в Тезе, Франция)

1988 – «Божията Любов пропъжда страха» / 1 Йн 4, 18/

(Проект за разработен текст в Италия. Предварително Събрание в Пинероло, Италия)

1989 – «Да изградим общността: едно тяло в Христос» /Рим 12, 5-6а/

(Проект за разработен текст в Канада. Предварително Събрание в Уейли Бридж, Англия)

1990 – «за да бъдат всички едно... за да го повярва света» /Йн 17/

(Проект за разработен текст в Испания. Предварително Събрание в Мадрид, Испания)

1991 – «Всички народи славете Господа» /Пс 17; Рим 15,5-13/

(Проект за разработен текст в Германия. Предварително Събрание в Ротенбург на Фулда, Федерална Република Германия)

1992 – «Аз съм с Вас ... идете » /Мт 28,16-20/

(Проект за разработен текст в Белгия. Предварително Събрание в Брюж, Белгия)

1993 – «Носете плода на Духа за единство на християните» /Гал 5, 22-23/

(Проект за разработен текст в Заир. Предварително Събрание близо до Цюрих, Швейцария)

1994 – «Божият дом: призовани да имате едно сърце и една душа» /Деян 4, 32/

(Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в Дъблин, Ирландия)

1995 – «Коинония: общение в Бог и между нас» /Йн 15, 1-7/

(Проект за разработен текст от Вяра и Конституция. Предварително Събрание в Бристол, Англия)

1996 – «Ето стоя пред вратата и хлопам» / Откр 3, 14-22/

(Проект за разработен текст в Португалия. Предварително Събрание в Лисабон, Португалия)

1997 – «От името Христово ..... помирете се с Бога» /2 Кор 5, 20/

(Проект за разработен текст в Скандинавия. Предварително Събрание в Стокхолм, Швеция)

1998 – «Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи» /Рим 8, 14-27/

(Проект за разработен текст във Франция. Предварително Събрание в Париж, Франция)

1999 – «Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях» / Откр. 21, 3/

(Проект за разработен текст в Малайзия. Предварително Събрание в Манастира в Босе, Италия)

2000 – «Благословен да бъде Бог ... който ни благослови в Христа» ( Еф 1, 3-14)

( Проект за разработен текст от Съвета на Църквите на Средния Изток. Предварително Събрание в Светилището дьо ла Верна, Италия)

2001 – «Аз съм пътят, истината и животът» /Йн 14, 1-6/

(Проект за разработен текст в Румъния. Предварително Събрание в Каза дьо Одихна, Румъния)

2002 – «Защото у Тебе е изворът на живота» (Пс 36 /35/, 10)

(Проект за разработен текст от Съвета за Европейските Епископски Конференции и Конференцията на Европейските Църкви. Предварително Събрание в Екуменичния Център в Отмаринг, Аугсбург, Федерална Република Германия)

2003 – «Но това съкровище, ние носим в глинени съдове» /2Кор 4, 7/

(Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Екуменичния Център Лос Рубиос, Малага, Испания)

2004 - «Моят мир ви давам» (Йн14,27)

(Проект за разработен текст в Алеп, Сирия. Предварително Събрание в Палермо, Италия)

2005 - «Христос единствената основа на Църквата » (1 Кор 3,1-23)

(Проект за разработен текст в Словакия. Предварително Събрание в Пиещани, Словакия)

2006 - «Защото, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях» (Мт 18,20)

(Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в Просперо, Кънтри Килдеър, Ирландия)

2007- «И глухите прави да чуват и немите - да говорят» (Мк 7, 37)

(Проект за разработен текст в Южна Африка. Предварително Събрание в Замъка Фаверже, Горна Савоя, Франция)

2008 - «Непрестанно се молете » (1Сол 5, 17)

(Проект за разработен текст в САЩ. Предварително Събрание в Греймор, Гарисън, в САЩ)

2009 - « Та в ръката ти да бъдат едно » (Иез 37, 17)

(Проект за разработен текст в Корея. Предварително Събрание в Марсилия, Франция)

2010 - «Вие сте свидетели на това » (Лк24, 48)

(Проект за разработен текст в Шотландия. Предварително Събрание в Глазгоу, Шотландия)

2011 - «Те постоянстваха в учението на Апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите » (виж Деян 2, 42)

(Проект за разработен текст в Йерусалим. Предварително Събрание в Сайдная, Сирия)

2012 - «Всички ние ще бъдем преобразени чрез Победата на нашия Господ Исус Христос» (виж 1 Кор 15, 51-58)

(Проект за разработен текст в Полша. Предварително Събрание във Варшава, Полша)

2013 – «Какво иска от нас Господ? » (виж Мих 6, 6-8)

(Проект за разработен текст в Индия. Предварително Събрание в Бангалор, Индия)

2014 - «Нима Христос е разделен? » (виж 1 Кор 1,1-17)

(Проект за разработен текст в Канада– Предварително Събрание в Монреал, Канада)

2015 – «Исус им каза: Дай Ми да пия» (виж Йн 4, 7)

(Проект за разработен текст в Бразилия– Предварително Събрание в Саоло Пауло, Бразилия)

2016 -«Призвани да проповядват великите дела на Господ» (виж 1 Петър 2,9)

(Проект за разработен текст в Латвия – Предварително Събрание в Рига, в Латвия)

2017 - «Да се помирим.Христовата любов ни заставя» (виж 2 Кор 5, 14-20)

(Проект разработен в Германия –Предварително събрание във Витенберг, Германия)

2018 - «Твоята десница, Господи се прослави със сила» (Изход 15,6)

(Проект разработен в Карибите –Предварително събрание в Насау, Бахами)

2019- « Правда, само правда търси» (Второзаконие 11, 18-20)

(Проект разработен в Индонезия –Предварително събрание в Джакарта, Индонезия)

2020 «Местните жители ни показаха към нас необикновено дружелюбие» (Деяния 28,2)

(Проект разработен в Малта - Предварително събрание в Рабат, в Малта )

2021 «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод» (виж Йн15,5-9)

(Проект разработен от Общността Граншан, - Предварително събрание в Арьоз, в Швейцария )

2022 « Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним» (Mt 2,2)

(Проект разработен от Съвета на Църквите в Близкия Изток, Ливан –Предварително събрание проведено он лайн)

Няколко значими дати в историята

на Седмицата за молитва

за християнско единство

1740 – около. В Шотландия, се заражда едно движение за Петдесятница с клонове в Северна Америка, чието послание за обновяване на вярата призовава да се молим за всички Църкви и с тях.

1820 – Преподобният Джеймс Холдън Стюарт публикува: «Съвети за главно единение на християните от гледна точка на разпространение на Духа».

1840 – Преподобният Игнацио Спенсър, един обърнат в римо-католицизъм, препоръчва «Съюз за молитва за единство»

1867 – Първото Събрание на англиканските Епископи в Ламбет настоява за молитва за единство във въведението на своите резолюции.

1894 – Папа Лъв ХІІІ насърчава практиката за Осем дни за Молитва за единство в контекста за Петдесятница.

1908 – Служение на «Осем молитви за единство на Църквата» по инициатива на Преподобния Отец Пол Уотсън.

1926 – Движението «Вяра и Конституция» започва публикуването на «Намерения за Осем дни с молитва за единство на християните»

1935 – Във Франция, абат Пол Кутюрие става адвокат на «Универсалната Седмица за молитва за единство на християните върху базата на съчинената молитва за единство, която иска Христос Чрез средствата, които Той иска».

1958 – Центърът «Християнско единство» в Лион /Франция/ започна да подготвя темата за Седмица с молитва в сътрудничество с Комисията «Вяра и Конституция» от Световния Съвет на Църквите.

1964 – В Йерусалим, Папа Павел VІ и Патриарх Атинагорас І казват заедно молитвата на Христос, “нека всички бъдат едно.” /Йн. 17/

1964 – Декретът за Екуменизъм на ІІ Ватикански Събор подчертава, че молитвата е душата на екуменичното движение и насърчава практикуването на Седмица за молитва

1966 – Комисията «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство) в Католическа Църква решават да подготвят заедно текста за Седмица за Молитва за всяка година.

1968 – За първи път «Молитвата за единство е отслужена въз основа на разработени текстове в сътрудничество с «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство)

1975 Първото Служение на Седмицата за Молитва за единение на християните въз основа на проект предложен от местна екуменична група. Началото на този нов начин на разработка е поставено от екуменичната група на Австралия.

1988 Текстовете за Седмицата за Молитва за единение на християните са използвани за откриване на Християнската Федерация в Малайзия, на която се събраха основните групи християни от тази страна.

1994 – Международна група подготви текстове за 1996 година, в сътрудничество с YМСА и YWCA.

2004- Споразумение между Вяра и Конституция (Световен Съвет на Църквите) и Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Католическата Църква), за да бъде книжката за Седмицата за молитва за християнско единство официално съвместно публикувана и представена в същия формат.

2008 Честването на стогодишнината на Седмицата за молитва за християнско единство (Осемдницата за единение на Църквата, за пръв път бе чествана тази годишнина през 1908 година ).

2017 По случай честването на 500 годишнината от Реформацията, текстовете за Седмицата за молитва за 2017 година са подготвени от християни в Германия.

[1] Според Приложението

[2] Различни версии на източните традиции са предложени в Приложението

[3] Песен от Тезе. Версия на арабски език е представена в Приложението

[4] Текст и линк за връзка са на разположение в Приложението

[5] Екуменичен превод на Никейския Символ на вярата чрез Съвета на Християнските Църкви във Франция

[6] Вдъхновени от Посланието до Ефесяните 5 и 6

Седмица за молитва за християнско единство и за цялата 2022 година